Съставянето на логопедичната диагноза е многоетапен процес на оценяване, който включва наблюдение върху речта, езика и когнитивните способности на болния след инсулт или друг вид мозъчна патология, което позволява логопедът да прецени неговите дефицити. Въпреки сходството в симптомите след инсулт (афазия, дизартрия, апраксия и др.) при всеки болен речевите разстройства протичат твърде индивидуално. Напредъкът и изходът от инсулта е различен във всеки отделен случай и зависи и от интелигентността, характера и степента на образованост на пациента, които са от основно значение за отстраняването на говорните разстройства.
Логопедът се съобразява с особеностите на всеки един пациент при избора на най- подходящата стратегия за речева рехабилитация като отчита и най- минималния напредък, за да може болният да се увери в собствените си способности. Изготвя се индивидуална терапевтична програма като се развиват едновременно процесите четене, писане и разбиране. Ролята на логопеда във възстановителния процес на болния може да се определи като важна мисия, защото той трябва да прояви не само терапевтичните си способности по време на лечението, но и да успее да стане приятел на нуждаещия се от помощ човек , да му вдъхне надежда и желание за съвместна работа, в която той да усети силния стремеж на логопеда да постигнат заедно очакваните добри резултати.
Речта и езикът на някои хора могат да бъдат леко увредени, докато при други могат да бъдат по – сериозно засегнати. За да се получи по – бързо възстановяване и нужната адаптация, много е важно логопедичната терапия да започне рано след инсулта, да се следват инструкциите на специалиста, защото те са важна част от рехабилитационния процес.