Болният след инсулт трудно изразява мислите и желанията си, защото има проблем с говора. А близките му са затруднени в комуникацията с него, затова специалистът трябва да им обясни как да комуникират с него, съобразно състоянието му. Възстановяването на речевата функция е дълъг процес и има поетапен характер. Независимо от формата на афазията важно е за болния от инсулт да възстанови в паметта си ситуации, които са емоционално значими за него, насочват вниманието му към слушане и го мотивират към общуване. Това може да се осъществи чрез беседване с близки и приятели, които го посещават в дома му.
Последиците от мозъчния инсулт са тежки както за болния, така и за неговите близки. Едно от най-трагичните и неприятни последствия е частичната или пълна загуба на устна и писмена реч, както и нарушението на редица двигателни и интелектуални функции. В голяма част от случаите са налице промени в емоциите, характера и поведението – болният прекарал инсулт често е депресиран, мнителен, избягва общуване с близките. Логопедът е този, който трябва да подобри атмосферата като окуражава близките и работи в екип с болния и с неговото семейство.
За ускоряване на процеса на възстановяване се изисква редовна интензивна работа с логопед , който ще включи комплекс от упражнения за подобряване на речевите и езиковите умения. Продължителното боледуване преминава през различни периоди, които постепенно променят нагласите и настроението на болния с афазия и се отразяват на психиката му. Възстановяването на речевите функции става постепенно и може да отнеме дълъг период от време – месеци, понякога и повече от година. А някои дефекти в речта могат да останат и до края на живота. Процесът по възстановяване на фините движения на говора понякога протича много по-бавно, отколкото възстановяването на двигателните способности. Въпреки всичко с много упражнения и постоянство могат да се постигнат значителни подобрения и то в кратък период.
За да постигне качествена терапия на болният с афазия, е необходимо да се потърси помощта на специалист – логопед. Заниманията да започнат възможно най-рано, когато състоянието на пациента е стабилизирано. Колкото по- рано започне говорната терапия, толкова повече шансовете за благоприятна прогноза се увеличават.
Роднините и близките на болния трябва да знаят, че интелектът му е запазен независимо от тежестта на нарушението и прекаралият инсулт осъзнава дефекта си и тежко го преживява. Независимо, че говорът е силно нарушен се запазват адекватната реакция към околните и болният е наясно с ограничението си в комуникацията.
Пациентът с афазия разбира, че вече не може да упражнява професията си да осигурява семейството с доходи, дейностите, които са му доставяли удоволствие, вече не може да ги извършва. Разбира, че промяната му в общото му състояние се отразява негативно в семейството му и се чувства в тежест на всички близки. Прекаралият инсулт не трябва да остава сам в речева изолация. Битовите навици на болния са запазени и следва възстановяването да се опира върху тях. Важно е болният да чува това, което трябва да направи и след това да отговори на въпроса какво е направил, т.е. да оречевява действията си. Изпитва трудности в подбора на точните думи, когато изразява мислите си чрез речта, затова трябва да му се подскаже първата сричка, за да може да изкаже цялата дума. С болният прекарал инсулт трябва да се общува непрекъснато, дори когато той не отговаря на зададените въпроси. Да не се проявява раздразнение при неговите неуспехи, а да се поощрява при всеки негов напредък. Разговорите с него ще отвличат мислите му от болестта и ще го насочват към положителни преживявания и емоции. Диалогът между вас и него трябва да съдържа кратки фрази и къси изречения, да е с бавно темпо, ясен и отчетлив, за да може да разпознава по устните думите. Да се обсъждат с болния само неща, които го радват и допринасят за неговото възстановяване. Ако желае да чете обсъждайте след това прочетеното с него. Трябва да се набляга над това, което той е съхранил макар и частично. Ако той повтаря думи и фрази, наблегнете на тези занимания.
Психологическото здраве на болния е от основно значение за оздравяването му. Рехабилитацията след инсулт е винаги много дълъг и труден период за болния и неговите близки. За да се върнат към нормалния си живот трябва много търпение и вяра в това, че ще настъпят положителни промени и оздравителния процес ще постигне своите цели.